Ясно е, че темата за чая матча все още присъства в съзнанието ми и това намира своето отражение в любимото ми занимание - хлябът с квас.
За това японско чудо писах по-подробно в предишната публикация и затова няма да се впускам в излишни обяснения, но все пак ще поясня, за тези, които не са прочели, че се касае за фин, стрит на прах чай, с наситен зелен цвят, който е широко разпространен в далечния Изток и който се слави с невероятните си ползи за духа и здравето.
В името на експеримента направих този зелен хляб с квас и искам да ви уверя, че се оказа много, много вкусен, с лек аромат на чай, който прекрасно се допълва от вкуса на черния сусам в него.
Той е подходящ както за ежедневна употреба, така и като чудесен акомпанимент на чаша хубаво бяло вино с меко ароматно сирене като пикантната Горгонзола например...
Рецептата, която използвах е моята основна рецепта за бял хляб, която работи безотказно и към която добавих малко от зеления прах матча и черен сусам на вкус.
Квасът е от полупълнозърнесто бяло брашно с почти 100% хидратация, който е предварително подхранен и активиран на стайна температура.
Количеството на водата може да варира плюс-минус 20-30 грама, но това зависи изцяло от брашното, което ползвате, неговата едрина, начин на смилане и процент протеини.
За изпълнението на рецептата препоръчвам да започнете с около 300 гр вода, а може и малко по-малко (например 280 гр), като наблюдавате какво количество ще ви бъде достатъчно, за да замесите лесно за работа тесто.
А ето и рецептата:
450 гр. бяло брашно
300-320 гр. вода
100 гр. квас
9 гр. сол
1 с.л. зехтин
6 гр. чай Матча
черен сусам на вкус
Начин на приготвяне:
В 300 гр гореща вода, разтворете 6 гр. прах от чай матча и оставете течността да се охлади.
Добавете пресятото брашно и омесете на ниска скорост до пълното му абсорбиране.
Оставете сместа да почине за около 50 мин. (Автолиза).
Добавете кваса и месете на първа скорост за около две минути, след което добавете солта и зехтина.
Месете още 3-4 мин. на първа скорост, след което още 30-40 секунди на втора скорост.
Извадете тестото от купата за месене и го прехвърлете в друг съд.
Направете около 3-4 сесии разтягане и сгъване на тестото през разни интервали от време (например през 40 мин.)., като през това време добавяте на малки порции черния сусам.
Оставете тестото за около 2-3 часа на стайна температура, след което го приберете в хладилника за една нощ или за около 10 часа.
След определеното време извадете тестото от хладилника.
Изсипете го внимателно върху леко набрашнен работен плот, сгънете го на плик и го оставете покрито с фолио да почине за половин час.
Оформете го в правоъгълна форма или както желаете и го сложете в панерче за втасване.
Оставете тестото на стайна температура за около 3-4 часа или до удвояване на обема и печете в предварително загрята на 240 градуса фурна в затворен съд за около 35 мин., след което отворете капака и допечете на 180 градуса за още 10 мин.
Желая ви успех!
Миналата година, когато отбелязах Първата годинка на блога, си обещах, че всеки път ще празнувам с цветен хляб, различен и вдъхновен от нещо преживяно и красиво.
Тогава идеята за черен хляб с активен въглен ме връхлетя в Пекин, където за първи път видях и дегустирах такъв и много ми хареса.
Така закономерно на Втората годинка дойдоха тези малки вкусни люти хлебчета, които са вдъхновени от неотдавнашното ми пътуване до Банкок.
Там се влюбих в тях, първо визуално, а после и във вкуса им и макар, че не бяха оцветени в зелено, аз си обещах да ги направя и доразвия в цветове.
И той - цветът не дойде случайно, разбира се.
Хляб с матча дегустирах отново в Тайланд, по време на същото пътуване и той ме запалени с особената нежна и свежа нотка във вкуса си, мекота и префинено-кадифен вкус...
Тогава изобщо не подозирах, че между тези два хляба, фантазията ми ще роди свое собствено творение, което ще споделя с вас.
И за да бъда напълно в духа на Изтока, добавих кокосова сметана, масло от кокос и сладък лют чили сос, без които животът в Тайланд е невъзможен.
Сиренето не е задължително, но то е онзи момент на изненада, който дебне отвътре и доставя нечувано удоволствие от полуразтопената изкусително мека ароматна среда, изпълнена с богати вкусове.
Тайландските хлебчета, които опитах в Банкок, криеха същата тази изненада в сърцето си вероятно от тофу сирене, но в тази рецепта аз реших да използвам такова, каквото имам в момента, без да се концентрирам върху произхода му.
В случая, средата на моите хлебчета е от пикантно Проволоне - ароматно италианско изкушение, което от известно време гостува често у дома.
Ето така се родиха тези малки зелени (“човечета” 😜) пикантни и пухкави хлебчета с матча, кокос и сирене, с които искам да отпразнувам Втората годинка на блога си и да му пожелая да порасне голям, добър и обичан и безвъзмездно да помага на всички, които обичат хляба с квас!
А сега малко за матчата...
Преди да се впусна в това приключение, бях виждала този фин зелен прашец в био магазините, които често посещавам, но поради високата му цена винаги съм се въздържала от покупка, а и честно казано, почти бях сигурна, че вкусът му няма да ми хареса...
Странно предубеждение, след като толкова обичам да експериментирам с вкусове, но е факт.
И така разбрах за сетен път, че човек докато не опита нещо, не бива да го отхвърля...
Японците го наричат маття, а ние матча, чаят известен като един от най-силните антиоксиданти в света и превърнал се в неделима част от японската култура.
Той се бере само веднъж в годината и се обработва по специална древна технология, непроменена и до днес, за да се запази целият му арсенал от безценни качества и огромен набор от полезни вещества.
Буквално преведено, матча означава “чай на прах”.
Той се добива от стрити чаени листенца и концентрира в себе си най-доброто от чая, т.е., пият се самите стрити на прах листа, а не само това, което топлата вода може да извлече от тях.
Интересна е технологията на добиване на тази изключително ценна напитка. Всяка година в началото на април се появяват първите филизи по връхчетата на чаеното растение Camellia sinensis. Младите чаени насъждения се засенчват с тръстикови стебла и оризови клонки 20 дена преди беритбата с цел да се забави процеса на фотосинтеза и листата да запазят дълбокия си зелен цвят и цялата си свежест.
Този вълшебен чай има свойството да повишава концентрацията и действа като изключително енергизираща напитка, за която се смята, че е свръх полезен продукт, както за физическото тяло, така и за духа.
*За кваса в рецептата мога да кажа, че използвах квас от бяло полупълнозърнесто и фино брашно с хидратация около 100%.
*Количеството кокосово масло разделих на две равни части и добавих в тестото в различни етапи от омесването му, което съм описала по-долу.
*В технологията на тези хлебчета няма нищо специално, просто трябва да се спазват пропорциите и последователността на добавянето им.
*Брашното, което използвам в рецептата е много фино бяло с 12% протеини.
А ето и необходимите продукти:
1 малко яйце
140 мл кокосова сметана
70 мл прясно мляко
30 гр кокосово масло
70 гр активен квас
300 гр бяло брашно
14 гр захар
7 гр сол
8 гр матча на прах
50 гр твърдо сирене по избор
бял и черен сусам
Декорация:
лют чили сос
ядливи цветя
Начин на приготвяне:
Яйцето се разбива на ръка и последователно се добавя кокосовата сметана, 15 гр от разтопено кокосово масло и прясното мляко.
Добавя се кваса и се разбърква до хомогенна смес.
Всички сухи съставки се пресяват и се омесват с влажната смес.
Меси се около 5 мин с миксер на първа скорост, след което тесто се изважда и се премества в купа.
Оставя се да почине за около 1 час на стайна температура, след което внимателно се разтегля с ръце с цел останалото количество разтопено масло да се омеси с тестото.
По време на това действие, тестото се поръсва обилно с бял и черен сусам.
След като тестото е омесено добре се оформя на топка с помощта на шпатула и се връща отново в купата за втасване до удвояване на обема.
Оставя се на хладно (но не в хладилника, тъй като кокосовото масло силно се втвърдява) за една нощ.
Когато тестото е достатъчно втасало, се изважда на набрашнен работен плот и се разделя на еднакви по големина парченца, от които се оформят топчета.
Във всяко топче се поставя малко парченце сирене, овалва се леко в смес от двата вида сусам и се подрежда в тавичката за печене.
Когато топчетата удвоят размера си, ги срязваме на кръст леко с върха на ножичка и с помощта на четка ги намазваме с прясно мляко.
Печем в предварително загрята на 200 градуса фурна за около 15 мин, след което намаляваме на 180 градуса и печем още 25 мин или до пълна готовност.
Преди да сервираме, декорираме хлебчетата с лют чили сос и ядливи цветя.
Тук трябва да отбележа, че тези хлебчета са най-вкусни току-що изпечени и не напълно изстинали.
Можете да замените част от съставките в рецептата, но това ще промени оригиналния им вкус на чай и кокос.
Желая ви успех!
