събота, 19 март 2016 г.

Козунак с дива мая, мляко и черен шоколад







Здравейте!

Ето че голямото козунакоправене започна, макар че има почти месец преди православните християни да се поздравят с "Христос Воскресе". 
Съвсем скоро, само след няколко дни Католическата църква ще отбележе Великден и тъй като през последните години живея почти изцяло сред нашите братя католическите християни с радост споделям и техния празник. 
Така в дните около Католическия и Православния Великден месенето и печенето на козунаци се превръща всеки път в радостен празник и повод да направя сладки подаръци на някои от многобройните ни приятели.

Първият козунак, който избрах да споделя с вас е с дива мая, мляко и черен шоколад.
Това е една много семпла и вкусна рецепта, която надявам се ще се хареса на всички любители на козуначените изкушения.

Интересното обаче тук е използването на естествена плодова закваска (диви дрожди), вместо комерсиална мая. В отделен пост съм описала подробно какво представлява този вид естествена закваска и как можете да си я направите в домашни условия.

Резултатът е: прекрасен, мек и шуплест козунак.

Необходими продукти:

4 средно големи яйца
180 гр кристална захар
100 гр масло
100 мл прясно мляко
100 гр кисело мляко
200 гр плодова закваска
1 сл портокалов сок
около 650 - 700 гр фино бяло брашно
една шушулка ванилия или малко ванилов екстрат 
черен шоколад за намазване
щипка сол
олио за намазване

Подготовка:

*При работата с естествени ферменти най-важното нещо е предварителната активация на закваската. Това означава, че тя трябва да се извади от хладилника няколко часа предварително и да се захрани с брашно и ферментна  течност или вода. Когато шупне и се покрие с балончета е готова за употреба.
Скоростта на процеса зависи от температурата на околната среда, а също и от качеството и състоянието на закваската.













*Не забравяйте, че всички продукти трябва да бъдат със стайна температура, което е важно условие за замесването на тестото.












*Никога не разтопявам маслото до течно състояние, а го оставям да омекне напълно на стайна температура. В разтопеното масло мазнината автоматично се отделя от млякото, което променя структурата му, а също така се отразява негативно според мен на крайния резултат.












*Отделете един белтък за намазване на втасалото тесто. 

Начин на приготвяне:

Пресейте брашното със солта.












С помощта на миксер разбийте леко яйцата и захарта.












Добавете прясното и киселото мляко, ванилията, портокаловия сок и маслото.
Продължете разбиването още малко на ниска скорост.













Добавете закваската и разбъркайте внимателно до пълното и усвояване от сместа.
Постепенно добавете брашното до получаване на много меко тесто. 













В зависимост от брашното, което използвате, в тази степен на замесване течността може да поеме цялото брашно или да ви остане част от него. При всички случаи, не се притеснявайте, но не утежнявате тестото прекалено много. По-скоро го оставете по-хидратирано, вместо по-плътно както е при обикновения козунак. 
Прехвърлете го в намаслена купа, покрийте го с фолио или затворете купата с капак и го оставете да втасва.











Този процес отнема обикновено около 5 - 6 часа и може да се извърши както на топло така и на студено*.
След определеното време сместа е удвоила обема си.













Прехвърлете я внимателно върху набрашнен или намаслен плот.













Ако всички процеси са се развивали правилно, ще забележите колко меко и шуптящо е тестото. 
Внимателно го прегърнете няколко пъти, без (в никакъв случай!) да го месите интензивно както се меси тестото с обикновена мая.












Набрашнете го и го оставете за десетина минути да си почине.
Повторете прегъванията отново и ако е много лепкаво му добавете още брашно. 




































Отново можете да направите почивка за още десет минути. 













Разделете внимателно тестото на две части.























Едната част я разделете на още три еднакви топчета.












Всяко едно го разточете много внимателно с точилка или с ръка на малък правоъгълник, намажете го с мазнина**по избор и след това нанесете разтопен шоколад. 
**Намазвам тестото с малко олио с цел по-лесно да нанеса шоколада, тъй като е много нежно и лесно се наранява.












Завийте го на руло и прищипете внимателно краищата да не изтича шоколада.


































По същия начин оформете и останалите две топчета. 
Намажете фитилчетата с мазнина и ги сплетете както желаете. Можете и да не ги намазнявате ако желаете, но при печенето те ще се разпукат, както се получи с моите. Сложете така оплетеното тесто във формичка за печене и го покрийте с прозрачно фолио и кухненска кърпа.


Другата топка тесто я разстелете във формата на правоъгълник, намажете я с малко мазнина и отново нанесете шоколад.












Навийте на руло и я изтеглете лекичко. Не прищипвайте краищата и.












Внимателно поставете рулото във форма за печене като го нагънете леко на зиг-заг. Стремете се завършекът на тестото да е отгоре.












Покрийте формата с фолио и кухненска кърпа и я оставете на топло докато тестото почти удвои обема си.
След около два - три часа (в зависимост от температурата в помещението) тестото е втасало. 
Внимателно намажете с разбит белтък повърхността му и поръсете с кристална захар.












Печете в предварително загрята фурна на 175 °C за около 30 минути или докато козуначетата придобият приятен златист загар. 
Можете да пробвате със суха клечка готовността на тестото.
След като са готови, извадете печивата от фурната и ги оставете да се охладят.
Не забравяйте, че процесът на печене продължава и навън, така че в никакъв случай не се опитвайте да го прекъснете***. 

Когато са се охладили достатъчно, можете да ги освободите от формите и хартията за печене и да ги оставите върху решетка да се доохладят.

***Ако сте много нетърпеливи и се опитате да ги извадите още горещи, рискувате козуначетата да изгубят въздушността си.

Съхранявайте ги добре завити в кърпа.







*Някои тънкости и уточнения относно втасването или как да си разпределим времето за замесване и втасване без да прекараме цял ден в кухнята.
Възможно ли е това?

От както започнах да правя хляб с квас се научих най-напред на търпение. Макар че по природа съм търпелив човек и не обичам да форсирам нещата, това изкуство ме научи да бъда още по-търпелива и внимателна към детайлите.
Така че, бъдете търпеливи!

Както прочетохте до тук, втасването на нашите козунаци с дива мая е доста по-дълго от обикновено, и отнема около 8 - 9 часа. Но все пак всичко зависи от това как ще организираме времето с което разполагаме за да превърнем печенето в празник, а не в безкрайно стоене в кухнята.
Ето защо ви предлагам две опции: 

Първата е да започнете замесването късно вечерта, а втората е да започнете рано сутринта.

Ако изберете първата възможност, замесете тестото около 22 часа и го оставите да втасва цяла нощ. 
Тук обаче идва и следващият въпрос: Не е ли опасно да оставим тесто с яйца да втасва на топло за една нощ?
Аз лично смятам, че е опасно и затова в този случай ви препоръчвам да го оставите на студено в хладилника или в хладно помещение. И в двата случая съм имала успех и на сутринта тестото ми е било с нормална ферментация. 
Оставете го за около час на топло и продължете да го обработвате според рецептата. По този начин ще можете да изпечете козунаците около обяд или в краен случай след обяд. 

Ако изберете да замесите тестото през деня, ви препоръчвам да започнете сутринта, за да имате достатъчно време за втасване през деня. 

Тези козунаци например започнах да правя около 10 часа сутринта, първото втасване приключи около 15 часа и вечерта около 21 часа бяха готови. 
Т.е. общото време за втасване беше около 7-8 часа. 
Ако изберете да замесите тестото вечерта, общото време за втасване ще бъде около 12-13 часа. 

При всички положения обаче, резултатът ще бъде прекрасен.




Желая ви успех!

петък, 18 март 2016 г.

Хляб с квас и картофено пюре





Обожавам хляб с картофи!

Толкова е нежен, мек и ароматен, че е почти невъзможно да се опише прелестта му! Решите ли да си направите такъв хляб, няма значение как ще използвате картофите, резултатът винаги ще бъде впечатляващ.

В тази рецепта използвам сварени и намачкани на пюре картофи, а също и водата от варенето им. 
Можете да използвате обикновени жълти, лилави, червени или просто каквито картофи обичате, важното е да са вкусни и качествени. Изборът им, разбира се ще се отрази на цвета и вкуса на хляба. Ако използвате обикновени жълти картофи, хлябът ще бъде с нежен жълтеникав отенък, от лилавите може да получите леко лилав отенък и т.н.
Изборът е ваш!

Продукти:

250 гр бяло брашно
175 гр брашно от фин лимец
70 гр пълнозърнесто брашно от лимец
180 гр пюре от картофи
300 мл бульон от сварените картофи
150 гр активен квас
10 гр сол
1 1/2 сл зехтин

Начин на приготвяне:

Извадете предварително закваската от хладилника и я активирайте с равно количество брашно и вода.












Измийте и обелете 3 средно големи картофа, с общо тегло около 200 гр.













Нарежете ги на малки парченца, залейте ги с около 600 мл студена вода и ги сварете до готовност.


 










Отцедете картофите и ги намачкайте на фино пюре.












Отделете си 300 мл от бульона и го охладете.












Пресейте фините брашна, добавете пълнозърнестото и ги разбъркайте добре.












В купа на стационарен миксер изсипете бульона и половината от брашното и с бъркалката за тесто месете около 3 мин. на ниска скорост като постепенно добавяте още брашно. Стремете се да получите гладко и не много гъсто тесто, така че миксерът да не се затруднява при месенето.












Покрийте купата с фолио и кухненска кърпа и го оставете за минимум 30 мин. Този процес е изключително важен за хляба и се нарича Автолиза. В отделен пост ще ви разкажа повече за него, а сега само ще отбележа, че благодарение на него се оформя цялостта на хляба.












Добавете кваса и отново разбъркайте добре на ниска скорост до пълното му усвояване. 













Добавете солта и разбъркайте.












Добавете пюрето от картофи и месете още една две  минути. 













Добавете зехтина или избраната от вас мазнина.












Ако вече сте добавили цялото количество брашно и сместа все още ви се струва течна, добавете още докато се оформи тестена но хидратирана смес. 
Прехвърлете я в намаслена купа и я покрийте със стреч фолио.












Оставете на стайна температура за една нощ или до удвояване обема на тестото.












Извадете тестото на работния плот, който трябва да бъде добре набрашнен и направете няколко сгъвания на тестото.




































Оставете го да почине около час и отново го прегърнете.












Прехвърлете го в кошничка за втасване и го оставете за няколко часа на топло или до удвояване на обема си.















































Когато тестото е готово, направете няколко разреза отгоре и печете в предварително загрята фурна на 230°C за 10 минути, а след това намалете температурата и до печете на 190°C за още 30 минути.

 Ако използвате керамичен или друг съд за печене се съобразете с предписанията на производителя. 
Аз пека хляба в керамична форма за хляб на 240°C за 50 минути. 

Охладете напълно хляба върху решетка и след около 4 часа е готов за консумация.








Забележка:

Ако нямате стационарен миксер можете спокойно да използвате обикновен, с бъркалки за тесто. 

Желая ви успех!





сряда, 9 март 2016 г.

Плодова закваска от стафиди - лесно и вкусно предизвикателство


 

 Плодовата закваска от стафиди е най-лесният тип естествена закваска, която можете да си направите сравнително бързо и без никакво усилие в домашни условия. Разбира се, отново трябва да са налице някои задължителни условия като температура, качествени стафиди, чиста вода и хубаво бяло био брашно.

 Този тип закваска се използва най-вече като заместител на комерсиалната мая при приготвянето на сладки печива - козунаци, бриоши, кроасани и много други.  Най-голямото и предимство според мен е, че не оставя никакъв остатъчен кисел вкус в тестото, а напротив, позволява на всички вкусове и аромати да се съчетаят по възможно най-добрия начин и да изпъкнат в синхрон в готовия продукт. Тази закваска ми е изключително любима, защото много лесно се активира и бухва и придава невероятен обем и въздушност на тестото.

 За първи път я направих миналата година, след като случайно попаднах на видео клипчета* на японския шеф готвач Ryoya Takashima. В тях той подробно показва всички етапи на приготовлението и, а също така демонстрира как я използва в рецепта за хляб. Естествено, веднага запретнах ръкави и...речено сторено - след няколко дни моят вариант на закваска бълбукаше радостно в бурканчето, а аз измайсториха с нея първите си козунаци без мая. 

  

Няма какво да разказвам за вкуса им, те просто бяха уникално вкусни! Тук е мястото обаче да отбележа, че в печивата с този вид закваска няма да намерите така желаните "конци". Натуралните дрождите въздействат по различен начин на глутена и неговите вериги, разрушавайки структурата им по време на дългия процес на втасване. 


Така че, тук ефектът на "дългите конци" го няма и всички, които се стремят към него трябва да използват комерсиална мая. 

И тъй като пролетта вече чука на вратата, птичките запяха своите пролетни песни и дърветата напъпиха с пълна сила, смятам, че е време за приготвяне на нашата плодова закваска. Колкото по-рано я направим, толкова повече време ще имаме за няколко задължителни репетиции преди Великден. 

Какво ни е необходимо?
*качествени стафиди
*чиста вода
*бяло био брашно                                             

Отново трябва да отбележа, че температурата в помещението е от решаващо значение за скоростта на процесите на ферментация. 

Ден първи
В чист буркан накиснете 100 гр стафиди в около 300- 400 гр вода със стайна температура. Затворете го плътно с капачка или със стреч фолио и го оставете на топло място в кухнята.


Ден втори
Цветът на течността е видимо променен, стафидите са набъбнали и някои от тях са изплували на повърхността. Отворете буркана и внимателно ги разбъркайте с лъжица. Затворете го отново и го оставете на топло в кухнята.


Ден трети
Стафидките са набъбнали още и голям брой от тях са изплували на повърхността. Течността видимо е оцветена в жълто и е помътнялата. 
Отворете отново буркана и разбъркайте с лъжица. Вече се виждат първите малки балончета в резултат на ферментацията. Усеща се много приятен плодов аромат. Затворете буркана и го оставете на топло.


Ден четвърти
Всички стафиди са се издигнали към повърхността и когато отворите буркана ферментацията се чува и вижда ясно. Течността кипи и мирише много хубаво (поне според мен).

 

След като ферментационната ни основа е готова, започваме втората част на задачата: приготвянето на самата закваска.

В пластмасов контейнер или буркан сипете 100 гр от течността и я разбъркайте със 100 гр бяло брашно до получаването на гладка и хомогенна смес. 


Затворете съда и го оставете на топло. Скоростта на ферментацията отново зависи от температурата на помещението. Ако тя е над 20 градуса, скоро ще видите първите признаци на живот - малки балончета, които бълбукат на повърхността. Нахранете отново закваската с равни количества течност и брашно и я оставете на топло. 


Когато забележите, че тя е увеличила двойно обема си и се е изпълнила с мехурчета, значи целта е постигната и имате Плодова закваска от стафиди или както обичам да я наричам Дива Мая от стафиди. 

 

Тази закваска както и останалите видове квас се съхранява в хладилника неопределено дълго време, но се нуждае от редовно захранване, поддържане и обновяване.

Аз периодично обновявам ферментационната смес с нови стафиди, като изхвърлям част от старите и добавям вода за да възстановя количеството и. Така поддържам нивото на натуралните дрожди в течността, а също и в закваската.

Понякога можете да чуете свистене от капачката на буркана с течност в хладилника. Това е така защото процесите на ферментация са толкова силни, че дори и студът не може да ги спре. В този случай просто отворете лекичко капачката, за да се освободи налягането. Периодично прехвърляйте течността в чист буркан, за да спазвате необходимата хигиена и за да избегнете поява на мухъл и лоши бактерии.

Ако заподозрете обаче, че се е развалила, веднага я изхвърлете и продължете да захранвате закваската с вода и брашно. Тя вече съдържа необходимите дрожди и това няма по никакъв начин да се отрази на качеството и. 

Внимавайте за качеството на стафидите, те не са това, което бяха! 

Искам да обърна специално внимание на въпроса за качеството на стафидите, които се продават на пазара.

За съжаление повечето сушени плодове се обработват с различни химикали и восъци, за да се удължи срока им на годност и видът им да е достатъчно примамлив за потребителите. Ако имате домашно сушени плодове би било прекрасно да ги използвате, но ако нямате, просто потърсете по-качествени стафиди на пазара.

Ето какво се получава, когато сушените плодове са обработени с (навярно) парафин или други вещества. 


Още на втория ден те започнаха да се разпадат, оставяйки плътен мазен слой по стените на буркана. 
Това е ясен сигнал за третирани сушени плодове, които веднага трябва да се изхвърлят.

На всички, които стигнаха до тук и прочетоха този пост, посветен на Плодовата закваска от стафиди, искам да кажа: Благодаря! 

Надявам се, че съм била полезна и вече сте мотивирани да опитате нещо ново в областта на здравословното хлебарство.

Успех и до много скоро, когато ще споделя с всички запалени майстори на козунаците, как се прави Великденски козунак с Плодова закваска от стафиди и още нещо...

  
 
Успех!