Закваска с листа от Здравец

От няколко седмици Здравецът (Geranium Macrrorhizium)  в градината ни цъфти в прекрасните си розови цветове. Този мой Здравец е специален, от Бояна е, подарен от скъп приятел и е моето кътче България в брюкселската ни градината. Много го обичам и мога да кажа, че е на почит в градината, обгрижвам го редовно, почиствам го, макар, че той е доста непретенциозен и оцелява при всякакви условия. 

Всеки знае за лечебните свойства на Здравеца и за това, че е хубаво да имаме винаги китка зелени листа в домовете си. Той пречиства въздуха, убива вредните микроорганизми и зарежда дома ни с много положителна енергия и приятна миризма. Той е източник на здраве и затова нашият народ го е нарекъл така хубаво - Здравец.  

Изключително ценен е като билка, богат на антиоксиданти, етерични масла и флавоноиди. Листата и корените му се употребяват както в сурово, така и в сушено състояние в борбата с различни здравословни проблеми. Така например, народната медицина препоръчва на хората страдащи от хипертония и диабет всяка сутрин да сдъвкват по едно листо пресен Здравец. 

Познавайки  полезните свойства на Здравеца  е хубаво да се възползваме от тях при всеки изгоден случай. 

Една слънчева сутрин, докато му се любувах в градината, ми дойде идеята да си направя квас от здравец. 

Набрах си хубави млади листа и малко цветчета, измих ги много добре, за да паднат всички нечистотии и прах от тях и ги накиснах в буркан с чиста вода, в която предварително бях разтворила две супени лъжици пчелен мед. 

В продължение на 5 дни, всеки ден разбърквах внимателно настройката и след 5-тия ден, добавих още една пълна лъжица мед. 

На десетия ден забелязах първите признаци на ферментация в буркана.

Прецедих течността през марля в чист неметален съд и разбърках 50 гр. от нея с 50 гр. полупълнозърнесто брашно. 

След около 3 - 4 часа забелязах първите признаци на живот в новия квас. 

Прибавих още 100 гр. течност и 100 гр. от същото брашно и на сутринта квасът беше готов - кипящ  и красив!

Естествено, веднага се възползвах от това и замесих чудно тесто за Фокача с квас от здравец...

Остатъкът от ферментната течност прибрах в хладилника, където смятам, че мога да го съхранявам още няколко дни. 

Оставям тази публикация с отворен край, тъй като самата аз съм в период на проучване относно този квас, но се надявам скоро да я допиша, а също и да споделя нови впечатления относно експеримента си.